• Български (България)
  • English (United Kingdom)

История на храма

    Църквата Ротонда - “Св. Георги” е най-старият архитектурен паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града датираща от римската империя. Появата ú съвпада с момент на голям разцвет на Сердика, като един от най-големите и значителни римски градове на Балканския полуостров.
    От самото начало сградата е била култова, вероятно мартирион. Появата на Ротондата датира от началото на IV век от времето на император Константин Велики (306-337 г.), който многократно е пребивавал в Сердика. На него преписват фразата “Сердика – моят Рим”. 
    След Миланския едикт (313 г.), с който имп. Константин Велики обявява християнство за разрешена религия в Римската империя, Ротондата е била превърната в баптистерий поради масовите християнски покръствания.
    През VI в. при управлението на имп. Юстиниан Велики (527-565 г.) Ротондата от баптистерий е била превърната в църква. От тогава датира и първата антична живопис. От същото време се предполага, че църквата носи името на св. великомъченик Георги пострадал в Мала Азия през III век при имп. Диоклетиан (284-305 г.). По това време подвигът на светеца мъченик бил доста пресен. С Ротондата е свързан един от църковните събори – Сердикийският (343 г.). В този събор взели участие множество епископи от тогавашния източен и западен християнски свят. Съборът потвърдил Никейския символ на вярата, оправдал св. Атанасий Александрийски и низвергнал последователите на арианската ерес.
    Куполът на Ротондата е бил разрушаван два пъти. Основни предположения за това са: земетресение поради сеизмичния район, в който се намира София, ерозия или военните нашествия на весготите в края на IV в. и хуните през V век, когато архитектурния ансамбъл силно пострадал, както и през IX век - при обсадата на хан Крум.
    За Ротондата като действащ храм се споменава от Владислав Граматик в разказа му за пренасяне на мощите на Св. Иоан Рилски от Търново в Рилския манастир през лятото на 1469 г. В Ротондата мощите на светеца били изложени на поклонение в продължение на шест дена. По това време църквата е била и митрополитска катедрала, в която се намирали мощите и на св. крал Стефан Милутин.
    В житието на св. Пимен Зографски (XVI в.) също се споменава за Ротондата, в която св. Пимен се е учил на иконопис шест години. Явно скоро след това при султан Салим I (1512-1520 г.) Ротондата е превърната в джамия наречена Гюл-джамаси. Стенописите били заличени с бяла мазилка и били изписани с растителни мотиви.
    След Освобождението на България от османско владичество (1396-1878 г.) Ротондата била изоставена и занемарена. Едва при смъртта на Александър Батенберг тя била пригодена за временен мавзолей, в който били поставени тленните му останки докато бъдат пренесени в специално построения за него мавзолей през 1898 г.
    През 1915 г. Ротондата била изчистена от всичко, прибавено в нея при превръщането ú в джамия, било съборено минарето, вътрешната мазилка била изчистена и се открила средновековната живопис състояща се от три пласта.
    След реставрирането на храма отново е възстановено делничното богослужение и освен като паметник на християнското изкуство свидетелствуващ за непреходността на Църквата Христова Ротондата пак изпълнява своята най-важна функция, за която и била построена преди 1600 години – да привежда хората към Бога.
    Днес в храма се извършва ежедневно православно богослужение, извършвано на древния литургически език на православните славяни – църковнославянски, като песнопенията се изпълняват на характерното за древната православна църква – източно църковно пеене, известно и като византийска музика.